Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС има за цел да ограничи или предотврати извършването на данъчни измами с ДДС, чрез неправомерно използване на данъчен кредит от реализирани сделки между недобросъвестни фирми извършили доставки на стоки и услуги.
Установяването на предпоставките за реализиране на отговорността по чл.177 от ЗДДС се установява в ревизионно производство по реда на чл. 112 – 120 ДОПК. В резултат на извършената проверка се изготвя ревизионен доклад, който констатира извършеното нарушение, последван от ревизионен акт по реда на ДОПК. Наличието на тези предпоставки следва да бъде констатирано в съответно ревизионно производство за установяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС за декларирани но невнесени задължения за ДДС и аргументирано в ревизионният акт по реда на чл. 117- 120 от ДОПК.
Отговорността по чл. 177 от ЗЗДС е особен вид солидарна отговорност за регистрираното по ЗДДС лице, която възниква, ако е изпълнен сложния фактически състав, предвиден в посочената разпоредба. Същността на отговорността се състои във възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължение за ДДС на друго регистрирано лице. Прилагането на разпоредбата почива на принципни положения, които се извличат, както от съдебната практика в България, така и практиката на Съда на ЕО. За да възникне финансова отговорност на едно лице за чуждо задължение, следва да са изпълнени едновременно условията посочени в чл. 177, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, а именно – регистрираното лице да е получател по облагаема доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС, който доставчик е длъжен да внесе в бюджета, дължимия данък да е внесен от доставчика, получателя да е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено да е свързан невнесения данък и получателят да е знаел или е бил длъжен да знае, че данъка няма да бъде внесен, като това обстоятелство е констатирано и доказано от ревизиращия орган. За целта проверяващия орган установил административното нарушение следва да е извършил необходимите насрещни проверки в проверяваните дружества, като паралелно с това е извършило съпоставка с предоставената информация, от която да са видни извършените нарушения. При установяване на такъв вид нарушения следва да се спазват принципите на пропорционалност и правна сигурност, съгласно съответното му Общностно право потвърдено с утвърдената практика на Съда на ЕО.