Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдържание на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Заповедното производство е уредено в глава тридесет и седма от ГПК. Целта на производството е съдът да установи по един бърз и облекчен съдебен ред произхода, наличието и размера на задължението на длъжника спрямо кредитора. Заповедното производство започва с депозиране на заявление по чл. 410 ГПК от страна на кредитора в районния съд по адресна регистрация на длъжника. Максимално допустимият размер на претендираната дължимата сума със заявлението по чл. 410 ГПК е ограничен до 25 000 лева. Към заявлението по чл. 410 ГПК се прилагат документ за заплатена държавна такса, пълномощно /ако заявлението по чл. 410 ГПК се подава от пълномощник на кредитора/ и доказателства удостоверяващи наличието на паричното задължение на длъжника към кредитора. В тридневен срок от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът в разпоредително заседание разглежда заявлението по чл. 410 ГПК и издава заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Препис от издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК се връчва на длъжника, заедно с бланка възражение по образец. В едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, длъжникът може да подаде възражение, че не дължи на кредитора претендираните суми. След изтичане на срока за подаване на възражение, издадената заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК влиза в законна сила. Въз основа на това съдът издава на кредитора изпълнителен лист.
В случай, че в разпоредителното заседание съдът установи, че искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, се предоставя вързможност на заявителя да отстрани допуснатите нередовности в три дневен срок. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в указания срок, както и когато искането противоречи на закона и добрите нрави, съдът с разпореждане постановява отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК съдържа: означението „заповед за изпълнение“, дата и място на постановяване, посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта, имената и адресите на страните, делото, по което се издава заповедта, задължението, което длъжникът трябва да изпълни и разноските, които трябва да плати, банкова сметка, по която да се преведат присъдените суми, покана до длъжника да заплати доброволно дължимото в едномесечен срок от връчването на заповедта, указание, че длъжникът може да подаде възражение в случай, че задължението не се дължи, указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение, пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва, подпис на съдията.